За книгата: година / Саурон спря, планирайки да се забавлява, гледайки как вълците разкъсват момчето на парчета. Тихият шепот на младежа достигна до чувствителните уши на Мая. Любопитството не му позволи да стои неподвижен и Гортаур направи няколко крачки напред, за да чуе по-добре. - Моля, моля! Дано имам късмет този път! Нека минат! Наистина ли няма достатъчно страдание за мен? Умолявам те... Вълците се приближаваха, а наоколо нямаше никой, който да изпълни тази молба. Или почти никой.